Колекция Азбука

„Колекция Азбука“ е артистичен колектив с членове Мохамад Салеми и Патрик Шабус. Функционира като платформа за техните текущи изследвания и практика, свързани с идеята за митопоезис. 

Брус ЛаБрус

Брус ЛаБрус (1964 г.) е международно признат режисьор, фотограф, сценарист и артист, базиран в Торонто. Филмът му „Лунният Пиеро“ печели Специалната награда на журито на филмовите награди „Теди“ на Берлинале 2014, а филмът „Геронтофилия“ получава Голямата награда на Фестивала на новото кино в Монреал през 2013 г. Освен това, ЛаБрус е режисирал няколко музикални видеа, две от които му носят наградата на MuchMusic Video Awards, Канада. ЛаБрус е сценарист и режисьор на театрални постановки в театър „Хебел ам Уфер“ (HAU) в Берлин, театър Neumarkt в Цюрих, Швейцария и участва като режисьор в амбициозния проект „Х-мъже“ (X-Homes) на театър HAU в Йоханесбург, Южна Африка. Като визуален артист, той е поставял многобройни галерийни изложби по света, в това число „Непристойно“ (Obscenity), фотографска изложба, която предизвика протести в Испания през 2011 г. Удостоен е с ретроспективни прегледи на кариерата му както на Международния филмов фестивал в Торонто (TIFF/Bell Lightbox) 2014 г., така и на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, 2015. Негови работи са част от постоянните колекции на Музея на модерното изкуство (Ню Йорк). Написва преждевременната си мемоарна творба, наречена Неохотният порнограф (1998 г.) и по-съвременна, озаглавена Порно дневници: Как да успееш в хардкор порнографията, без да се стараеш особено“ (2016 г.), а върху творчеството му са публикувани две книги: Езда, Куиър, Езда от Plug-In Gallery в Уинипег, и Брус(екс)плоатация, монография от неговия италиански дистрибутор “Атлантида Ентъртейнмънт”.  

Барбара Хамер 

Барбара Хамер (1939 г.) е международно признат визуален артист и експериментален режисьор, чието творчество е водещо в създаването на феминистко и лесбийско кино в продължение на пет десетилетия. Поставяла е ретроспективи в Центъра „Помпиду“, Jeu de Palme (Париж), Музея на модерното изкуство (Ню Йорк), Тейт Модърн (Лондон), Националната галерия за изкуство (Вашингтон, Окръг Колумбия), Kunsthall (Осло, Норвегия) и Международния филмов фестивал в Торонто. През 2006 г. печели първата присъдена награда "Шърли Кларк“ за режисьорка – авангардистка от организацията „Жените от Ню Йорк в киното и телевизията“, както и наградата „Жените в киното“ на Международния филмов фестивал "Сейнт Луис", а през 2008 г. получава наградата "Лео" на филмовия семинар „Флеърти“. Най-новите й самостоятелни изложби включват ретроспективата „Доказващи тела“ в Музея Leslie- Lohman за гей и лесбийско изкуство, както и книгата Отсъстващи: Фотографии, 1970-1979 в Company Gallery - и двете в Ню Йорк, 2017 г. Творби на Хамер са част от постоянните колекции на Австралийския център за кинематография, Музея на модерното изкуство (Ню Йорк) и „Център Жорж Помпиду“. Авторка е на Хамър! Да правиш филми от секса и живота (Feminist Press, 2009). Последните й монографии включват Отсъстващи: Фотографии, 1970-1979, публикувани от Capricious Publishing, Ню Йорк, 2017 и Барбара Хамер: Доказващи тела, публикувана по повод нейната изложба в Музея Leslie-Lohman за гей и лесбийско изкуство, Ню Йорк, 2018 г.

Боряна Венциславова

Боряна Венциславова (1976) живее и работи във Виена. Завършва магистратура по „Визуални медийни изкуства“ в Университета за приложни изкуства във Виена, Австрия. През 2017 г. получава Наградата за изкуство на град Виена. Нейни работи участват в международни самостоятелни и групови изложби, както и на медийни и филмови фестивали, включващи 21er haus – Музей за съвременно изкуство Виена, МАК-Виена, МАК-Лос Анджелис, „Лентос“ Линц, Музей за модерно изкуство Залцбург, Музей за модерно изкуство, Каринтия, Музей за модерно изкуство – Фондация „Естерхази“, Gallerie Ostlicht, галерия „Thomas K. Lang“, transmediale, Берлин и Rencontres Internationales. Присъдено й е почетно австрийско гражданство за постиженията й в областта на визуалните изкуства. 

Вирон Ерол Верт

Вирон Ерол Верт (1975 г.) живее и понастоящем работи между Истанбул и Берлин. Верт е завършил Университета по изкуствата, Берлин и Факултета по визуални изкуства в Кралската академия в Антверпен. През 2008 г. Вирон Ерол Верт печели първа награда в категорията „Картина и илюстрация“ на Турското дружество за скулптура и изкуство, връчена от Аксанат, Истанбул, а през 2018 г. е лауреат на престижната стипендия „Вила Романа“. Представял е свои работи в Enough Room for Space, Гент; Centro Cultural Montehermoso,Vitoria-Gasteiz, Испания; GalleryOpendahl, Берлин; Colette, Париж; Die ungarische Methode, Ашерлебен; Galerie Reinhard Hauff, Щутгард; Fellethuset, Берлин; Berghain, Берлин и Galerist, Истанбул. Освен самостоятелната му работа, той има няколко съвместни проекта с различни художници, като “13 Monde“ със Свен Марквардт, „Отзвук от Мамори“ с Олоф Дрейер и „Вестител“ с Люк Слейтър. 

КУРАТОРИ:

Мохамад Салеми

Мохамад Салеми е независим художник, художествен критик и куратор базиран в Ню Йорк, и е завършил магистратура по критически кураторски изследвания в Университета на Британска Колумбия. Негови работи са показвани в Ashkal Alwan’s Home Works 7 (Бейрут) и Witte de With (Ротердам). Негови текстове са публикувани в издания като e-flux, Flash Art, Third Rail и Brooklyn Rail, и е курирал изложби в Morris and Helen Belkin Art Gallery, Access Gallery и Satellite Gallery във Ванкувър, както и в Transit Display, Прага. През 2014 г. организира конференцията Incredible Machines. Кураторският експеримент на Салеми “For Machine Use Only” е включен в 11-тото издание на Биеналето в Гуангджу (2016). Понастоящем е съорганизатор на образователните програми на The New Centre for Research & Practice.

Патрик Шабус

Патрик Шабус е независим художник, кинодеец и куратор базиран в Берлин, магистър по визуални изкуства от Академията за изящни изкуства във Виена. Показвал е свои работи в Haus der Kulturen der Welt (Берлин), Ars Electronica Festival (Линц), Künstlerhaus Wien и Grazer Kunstverein. Филмите на Шабус са участвали в международни фестивали като Anifilm, Animex и Animateka, Viennale, както и Vienna Independent Film Festival. Негови текстови са публикувани в engagée, Malmoe, и artmagazine.cc. От 2015 до 2018 г. е директор и куратор на проекта Mandelkern. През 2017 г. получава почетната награда на Академията за изящни изкуства във Виена.

УЧАСТНИЦИ:

Виктория Драганова


Виктория Драганова е кураторка и писателка и живее между Франкфурт на Майн, Германия и София, България. През 2014 г. основава Swimming Pool, пространство за арт проекти в София което се фокусира върху артистични и кураторски изследвания, сътруднически подходи, художествено образование и политика на художествената общност. Собствените й изследвания са свързани с поетическите институции, политика на истината и възможностите на въображението и юго-изтока. Встрани от Swimming Pool е работила със Städel Museum Schirn Kunsthalle (Франкфурт на Майн) и е курирала проекти в галерия „Дейвид Дейл“, Глазгоу и Art in General, Ню Йорк. Виктория пише за изследователски издания, художествени каталози и списания, а текстовете й са били публикувани в Badland, Echo Gone Wrong, Flash Art International, Frieze, Mousse magazine и СВЕМА. Завършила е право и има докторат по история на правото. 
 
Жоао Флоренцио

Жоао Флоренцио е преподавател по история на модерното и съвременно изкуство и визуална култура в университета на Екситър, и работи в пресечността на визуалната култура, куиър теорията и съвременната философия. Понастоящем работи върху монография на тема Bareback Porn, Porous Masculinities, Queer Futures: The Ethics of Becoming-Pig (с издател Routledge) и върху документален филмов проект изследващ мъжествеността в „пост-СПИН“ гей порното. 
 
Неда Генова

Неда Генова е докторант по Културология в Goldsmiths College в Лондон и работи върху проект за материално-семиотичните трансформации на различни посткомунистически повърхности в София. Тя е редактор в dВЕРСИЯ – списание на български за лява публицистика, активизъм и критичeски анализи.

Жулиета Интергалактика 

Жулиета Интергалактика е измислен персонаж, създаден от художника Ясен Згуровски. Звездата ѝ изгрява с откриването на култoвия клуб „Спартакус” в края на деветдесетте, когато заедно с мис Бони, Медея, Сесил, Ла Коста, Ре- бека и Урсула поставят начало на драг културата по родните ширини и внасят нов блясък в клубния живот.