Карол Радишевски, „Kisieland”, 2012, кадър от филм
В изложбата „Ще си спомнят за нас в бъдещето”, галерия „Академия”, НХА
В изложбата „Ще си спомнят за нас в бъдещето”, галерия „Академия”, НХА
„Сладък съюз” е мотото на третото издание на София куиър форум, което поставя в центъра темата за семейството. Стремейки се да използва думата „куиър” по-скоро като глагол, като действие в определена ситуация и много по-малко като съществително и определение, тази година форумът предлага широка платформа за споделянето на различни проблеми и гледни точки с фокус - семейството.
Една част от тях съзнателно се стреми да отиде отвъд кръга от въпроси, които в публичното пространство най-често се асоциират с ЛГБТ теми. В този смисъл самата постановка на темата касае много по-малко полето на активизма, конкретните политически задачи, въпросите за равенството, правата, законодателните инициативи и много повече се опитва да проникне отвъд културната инерция, като потърси може би незабележими връзки, точки на пресичане и споделени проблеми. Именно поради това, куиър и ЛГБТ въпросите са поставени в контекста на феминистки и различни маргинални перспективи, и не на последно място във връзка с променящите се роли вътре в хетеросексуалната матрица. Пресичането на тези граници представлява пресичане на различни езици, определящи производството на знание и начините на представяне в публичното пространство. А това отваря поле за формиране и въобразяване на различни възможни конструкции на заедност, на „ние”; като в самата споделеност на тези „ние”-та се откриват специфични, частни форми на себе-определяне и връзки между „аз” и „ти”.
Събитието се отнася към ситуацията в България, като търси допирните точки на местния контекст, било то с рамката на Източна Европа или с общи и споделени проблеми на съвременността. В по-близка перспектива, форумът подлага на съмнение някои от доминиращите нагласи в публичната среда, сред които представата за „толерантността” на българското общество, зад която често прозира било то социална апатия и/или лична и гражданска пасивност; а също така и (идеалната) визията за разпределението на ролите вътре в рамките на патриархалната структура на семейството, която сама по себе си търпи вътрешни промени в следствие на социалната динамика, съвременните форми на комуникация, начин и качество на живот. Не на последно място, форумът директно се противопоставя на клишираната нагласа, че това не се отнася до „нас”, но се случва винаги на „другите” или на „друго място”, която скрива голяма част от съществуващите проблеми в рамките на приетото за нормално. Всекидневните форми на насилие включват не само насилието над тези, които се възприемат като различни, но те се отнасят и до „близкото”, до нормалното, като усвоени представи и очаквания, които пораждат комфорт или дискомфорт, свързани са с осъществяване или напротив - с разочарование и неудовлетвореност. За да може да се улови динамиката между наследените, придобити идеали за себе-постигане, реализация и за успешен живот и личните проекти и желания, форумът се занимава с две основни перспективи спрямо семейството, като го разглежда едновременно от гледната точка на интимността и като поле, в което намират отражение различни социални модели и процеси. Той се занимава с границите между семейството-като-закон, под което се има предвид най-вече социалната институция и традиционните (идеални) представи и семейството-като-проект, свързано с личното желание и избор.
Владия Михайлова, куратор на София куиър форум 2015