София куиър форум 2017
Международен видео конкурс "Червена любов"

Членове на журито:

Славчо Димитров (Македония) 

Славчо Димитров (1984, Македония) има бакалавърска степен по общо и сравнително литературознание от Университета на Скопие „Св. Св. Кирил и Методий“ и магистратура по джендър изследвания и философия от Института „Евро-Балкан“, Скопие. Получава втора магистърска степен (M.Phil) по мултидисциплинарни джендър изследвания от Университета на Кеймбридж. В момента е докторант в Катедрата по трансдисциплинарни изследвания на съвременните изкуства и медии, Факултет по медии и комуникации, Университет „Сингидунум“, Белград. Преподавал е няколко курса в неформалното Училище за джендър и политика в Институт „Евро-Балкан“. Работил е като асистент в магистърските програми по джендър изследвания и културология на Институт „Евро-Балкан“ и Факултета по медии и комуникации в „Сингидунум“. През последните години координира няколко проекта за човешки права и недискриминация на малцинствени общности в Македония. В момента е програмен координатор на Коалицията за сексуални и здравни права на маргинализираните общности. Бил е академичен координатор на много летни училища организирани от „Евро-Балкан“, провеждал е множество изследания и е курирал няколко изложби в Скопие. Славчо е също така един от основателите и академичните координатори на Лятното училище за сексуалности, култури и политики. Също е и един от основателите на IPAK.Center (Изследователски център за култури, политики и идентичности). 
 
Олег Мавроматти (Русия/България/САЩ)

Олег Мавроматти е интердисциплинарен художник и кино режисьор. До 2000 г. живее и работи в Москва. Същата година се премества в България, а от 2005 г. работи едновременно в София и Ню Йорк. Мавроматти е един от най-ярките представители на руския акционизъм. През 90-те той участва в няколко артистични групи като Експроприация на територията на изкуството (ЕТИ) и Нецезиудик, заедно с художници като Анатолий Осмоловски, Александър Бренер, Дмитрий Пименов и др. През 1996 г. основава филмовия съюз СУПЕРНОВА. Филмите му са показвани на Международния филмов фестивал в Москва, клуб Синефантом, Москва и др. През 2004 г. заедно с Боряна Росса основава групата УЛТРАФУТУРО. Работите му са показвани на Биеналето за електронни изкуства в Пърт, Австралия; Общество за изкуство и технологии, Монреал; Екзит Арт, Ню Йорк и др.
 
Андрей Паршиков (Русия)

Андрей Паршиков (1985, Подолск, московски регион) е куратор и художествен критик, ръководител на Департамент „Изследвания“ към Московския музеен съюз „Манеж“. Осъществил е множество (около 30) изложби в Русия, САЩ и Европа, в това число Да направим престоя си в града видим и невидим (работи от колекцията на ГАЗПРОМБАНК, NCCA, Москва, 2015), Роза със зъби в устата на звяр (галерия „АПАЛАЦО“, Бреция, 2015), Под паважа - плаж (Фондация „Сандрето Ре-Ребауденго“, Торино, 2015), Нямаме нищо наше освен времето (Централен парк, Виена), Спомените ми са различни от твоите (Парк на изкуствата „МУЗЕОН“, Москва, 2013), Голямата репресия (Галерия „Уайт бокс“, Ню Йорк и галерия „SB“, Париж, 2008), Ултра-нова материалност (MMOMA, Москва, 2009). Бил е преподавател в Британската гимназия по изкуство и дизайн, Московския институт за съвременно изкуство, Московкото училище по джендър изследвания, Академията по изящни изкуства в Хелзинки, Руския държавен университет за хуманитарни науки. Текстовете му са публикувани в Springerin Magazine, Manifesta Journal, Moscow Art Magazine, Art Chronicles Magazine, Openspace.ru. Участвал е в резидентски програми като тази на Фондация „Сандрето Ре-Ребауденго“ в Торино. Във Виена е учил в класа на Мария Линд и Хуан А. Гайтан в Академията на Залцбург. Кураторската кариера на Паршиков започва от откровения интерес към системите на творческите индустрии и отношения между тях (проект Ултра-нова материалност). Днес, вече след няколко години опит, той се занимава с проблеми на нематериалистическото познание и опциите за неговото повторно усвояване в десничарския дискурс. Това беше темата на огромната изложба в един античен музей в Италия - Роза със зъби в устата на звяр. При изследването на всичко магично и странно в изкуството, той също разграничава проблема за куиър теорията като последната опора на системата такава, каквато е (капиталитическа, андроцентрична, религиозна) и пост-интернет практиките, които кураторът пряко свързва със запечатаното знание, тъй като „телепатията е просто добре развитата технология от-човек-до-човек (peer-to-peer)“.
 
Даниела Радева (България)

Даниела Радева (1977) завършва изкуствознание в НХА през 2003 г. От 2004 г. работи в Софийска градска художествена галерия, от 2012 г. - като уредничка на фонд „Съвременно изкуство и фотография“. През 2009 г. получава наградата „Избрана литература за пишещите за изкуство“ на Института за съвременно изкуство - София. Курира изложби, някои от които са: Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017 г. (галерия „Credo Bonum“ и Гьоте институт, София, заедно с Весела Ножарова и Стефка Цанева); Между етикетите (СГХГ, 2016); Разбираш ли ме? Разбирам те (the fridge, София, 2015, заедно с Ивана Ненчева); Какво виждате? (СГХГ, 2015, заедно с Мария Василева). От 2014 г. публикува в електронното издание Портал Култура. Сътрудничи на платформата Bureau Artrecord и радио предаването „Молескин“.
 
Кати Рей Хъфман (САЩ)

Кати Рей Хъфман е американска кураторка, писателка, продуцентка, изследователка, преподавателка и експертка по видео и медийно изкуство. Счита се, че от началото на 80-те Хъфман е подпомогнала установяването на видео и новото медийно изкуство, онлайн и интерактивното изкуство, инсталационното и пърформанс изкуството в света на визуалните изкуства. Тя е курирала, писала за и координирала събития за многобройни международни художествени институти, консултирала е и е журирала фестивали и алтернативни художествени организации. Хъфман не само че въвежда видео и дигиталното компютърно изкуство в музейните експозиции, но и неуморно пионерства срещата между телевизионните канали и видео артистите, за да се показват художествени видео творби по телевизията. От началото на 90-те до 2014 г. Хъфман е базирана в Европа и възприема ранното нет изкуство и интерактивни онлайн среди - кураторска практика, която продължава и до днес. До ден днешен Хъфман работи в САЩ и Европа.